Todor Bikov

Богооткровената книга “Битие” от Светата библия ни разкрива, че “В начало” Бог сътворил “небето и земята”. “Земята” била безвидна, потънала в тъмнина, пуста, безформена “бездна”, “вода” и над нея се носел Духът Божий. От безвидната маса Бог чрез всемогъщото Си творческо Слово последователно в шест дни сътворил света и човека. С думите “Да бъде светлина!” Той сътворил светлината и настъпил първият ден на творението. Във втория ден казал: “Да бъде твърд посред водата!”, и се явила “твърдта”, която отделила “вода” от “вода”. Твърдта Бог нарекъл “небе”. В третия ден Бог събрал водата на едно място - появила се сушата, която Творецът нарекъл “земя”, а събраните води - морета. В същия ден земята, по действието на Божиите думи “Да прорастит земля...!, “произвела разновидна растителност”, а в четвъртия ден Безначалният запалил небесните светила. В петия ден, когато на земята вече расла буйна растителност, когато небесната твърд се украсявала от небесните светила и слънцето с изобилни лъчи обливало земята, Бог сътворил във водата най-низшите организми, рибите, влечугите, след това птиците. В шестия ден, като създал “земните зверове”, “добитъка” и “всички земни гадове” според рода им, Бог сътворил човека - “по образу Божию създаде го: мъжки и женски пол ги създаде.”

“В начало”, т. е. най-напред, когато още нищо не е съществувало освен безначалния, предвечния, всемогъщия Бог, Той, Господ, не направи от нещо, което е имало битие предвечно, наравно с Него, а сътвори ех nihilo, т. е. даде битие от нищо на “небето и земята”. Под “небе” не трябва да се разбира видимото небе, за създаването на което се говори във втория ден, а невидимото небе, духовно-ангелския свят /Кол. 1:16/. Под думата “земя” пък се разбира първичната материя, от която Божието Слово е образувало видимия свят - видимото небе и земята.

Бог, всемогъщият, премъдрият Творец казва някому: “Да сътворим” - съветва се с някого да сътворят “човека” по свой образ и по свое подобие. Така Свещеното писание ни открива, че при сътворението на човека Божието действие започнало не както при дотогава станалите творения, а особено - чрез съвет между лицата на Пресветата Троица. Човекът е трябвало да бъде “образ Божий”, да е отражение на Бога, да има духовна, разумна, безсмъртна природа и “подобие Божие”, т. е. да е способен за духовно издигане и усъвършенстване в Бога, Който е негов пръвообраз. Така сътворен, духовната му природа очевидно съдържала ум, чувство, воля и донякъде е отражение на съвършеното Божие триединство, а чрез възможността си духовно да се развива и доближава до твореца си, Адам бил предназначен да господства над Божиите творения на земята, да бъде Божи наместник и жив, съзнателен, духовен представител на света пред Господа.

Човекът всъщност е сътворен като двусъставно, духовно-телесно същество, което е жива връзка между видимия, физическия свят и невидимия, духовния свят.Така той с безсмъртната си душа - образа и подобието Божие - и съответстващото й тяло царува над природата, представлява я пред Всевишния и е творение ново, по-велико от земните същества, и стои по-близо от тях до духовно-ангелския свят и Самаго Бога.

След като Господ Бог създал Адам, битописателят ни разкрива, че особеното Божие действие към човека продължило. Царственото положение на Адам изисквало съответстващи му условия за живот. “И насади Господ Бог рай в Едем... и там настани човека” /Бит. 2:8/. Че човекът е създаден преди и извън рая, Писанието явно говори след грехопадението: “Тогава Господ Бог го изпъди /човека - бел. авт./ от Едемската градина, да обработва земята, от която бе взет” /Бит. 3:23/. А между многото дървета в рая, които били отрупани с красиви наглед и вкусни при ядене плодове, имало и “дърво на живота”, и “дърво за познаване на добро и зло” /Бит.2:9/. Първото дърво било определено от Бога да получава човекът чрез плодовете му тайнствена благодатна сила за безсмъртие и по тяло /срав. Бит. 3:22/, а второто - да послужи като средство за изпитание, да възпитава и укрепва свободната човешка воля в богопокорство, което е единственият път към богоуподобяването на човека. Адам не бил робот, програмиран да изпълнява желанията на създателя си, а свободен, смислен, следовотелно отговорен за делата си творец, който можел да избира пътя на своето развитие. И никак не е вярно да се твърди, че той преди падението си не е различавал добро от зло. Напротив, свръхдруго прародителят ни бил изпълнен с даровете на Светия Дух. Знаел е кое е добро, кое - зло, знаел е миналото, настоящето, бъдещето. Иначе не би могъл да каже: “Това е кост от моите кости и плът от плътта ми” /Бит. 2:23/, защото при създаването на жената от реброто му, Бог му дал дълбок сън /църк.-слав. “изстъпление” /Бит. 2:21/, и временно го отделил от осезаемото битие. След събуждането си обаче Адам казал за жената: “Кост от моите кости”! Откъде е можел да знае, ако е нямал духа на пророчеството? Защото Бог наистина е взел от него ребро, за да му създаде другарка и помощница в рая, да не е самотен - кост от неговите кости и плът от неговата плът. Следователно Адам знае миналото, разкрива настоящето и с думите: “Ще остави човек баща си и майка си” заради жената /Бит. 2:24/ - предсказва бъдещето. Още не е имало грях и женитба, а той говори за бащи, майки и прилепване на мъжа към жената!

Очевидно човекът преди грехопадението, като се възвисявал с душата си над всичко плътско и чувствено, всецяло се стремял и “прилепвал” към онова най-възвишено и безкрайно Едно, Което съставлявало най-главната цел на живота му и било неизчерпаем за него източник на радост и блаженство. Или, както казва свети Йоан Дамаскин: “Като живеел с тялото си на земята в прекрасна божествена страна, с душата си Адам живеел в несравнимо по-висше и най-прекрасно място, където за свой дом и светла риза имал Самаго Бога, Когото като ангел винаги съзерцавал и се услаждавал с туй блажено съзерцание”. Амин.