Ivanka Ivanova's Family

Home
Biography
Pictures
Links
Downloads
Contacts
view my guestbook
sign my guestbook

Ivanka Ivanova on tour
What the press has written about Ivanka Ivanova


mail Ivanka
(songiva@hotmail.com)

write icq message

Counter

Todor Bikov

 

Bulgarian passions

 

The birth of the world and humans

 

 

bikov@abv.bg

  Тодор Биков - поет, публицист, литературен и художествен критик. Завършил е политология в ПУ Паисий Хилендарски. Издал е стихосбирките Звук от светлина /1990/, Високи съзвучия /1998/ и Кристално наднебесие /2003/. Съставител е на манускриптивния сборник Пловдивски поети и художници за любовта /1993/. Лауреат е на литературния конкурс Цветан Зангов /1985/. Негова поезия, публицистика и критика е печатана в местния и централния печат /вестници, списания, антологии/, излъчвана е по Радио Пловдив, Радио София, Българска национална телевизия... През 1994 г. Тодор Биков основава изданието за култура, бизнес и социални идеи в. АртКлуб, чийто главен редактор е оттогава. Работи като административен директор на Образцова математическа гимназия Академик Кирил Попов - Пловдив.

Четвърти пореден мандат Тодор Биков председателства Клуба на дейците на културата - Пловдив. Член е на СБП и СБЖ.

 

НОВИ СТИХОВЕ

Тодор Биков

 

ПИЦИКАТО

Ловен рог... Оловен,
черен и студен
въздухът трепери.
Звуци от Бетовен

гонят млад елен
с пукот и потери.
Вятър милва с пръсти
мъртвата глава

сред пейзажа лунен.

Арфата се кръсти
в немите слова
на концерта струнен.

НОВИЯТ ЕДЕМ

Кълн кълни и стрък се вдига -
плъпне резедава плът.
Песен пее чучулига,
злакове, треви растат.

Лист по лист листа разлиства
голата до кост гора,
дъха и реди мъниста -
росни перли насъбра.

Мир нашир света покрива.
Жива майката земя,
горда, млада и красива
в звездно цвете разцъфтя.

 

КОВЧЕГЪТ НА НОЙ

Усмивката кораб ме носи
през жупела огнен на ада.
Измъчват ме вечни въпроси,
но тялом и духом не падам.

В гърдите ми властно пулсира
червената кръв на маяка:
не ще ме остави на мира -
след Сцила Харибда ме чака.

И кораб усмивката носи
през дните на скръб и неволи:
родихме се голи и боси,
умираме боси и голи.

КОСМИЧЕСКО ЗАЧАТИЕ

На път без пътна виза
в морето бурно влиза
и плава планината
отвъд брега нататък.

А билото й пори
небесните простори
и сваля на земята
звездите и луната.

Високо и далече
с безкрая се пресече
и сляха синевата
сърцето и душата.

 

 

Webmastered by Jean Pietrek and
Nikolaj Tzvetkov
on the 10.04.2005