ПИЦИКАТО

Ловен рог... Оловен,
черен и студен
въздухът трепери.
Звуци от Бетовен

гонят млад елен
с пукот и потери.
Вятър милва с пръсти
мъртвата глава

сред пейзажа лунен.

Арфата се кръсти
в немите слова
на концерта струнен.

НОВИЯТ ЕДЕМ

Кълн кълни и стрък се вдига -
плъпне резедава плът.
Песен пее чучулига,
злакове, треви растат.

Лист по лист листа разлиства
голата до кост гора,
дъха и реди мъниста -
росни перли насъбра.

Мир нашир света покрива.
Жива майката земя,
горда, млада и красива
в звездно цвете разцъфтя.

Усмивката кораб ме носи
през жупела огнен на ада.
Измъчват ме вечни въпроси,
но тялом и духом не падам.

В гърдите ми властно пулсира
червената кръв на маяка:
не ще ме остави на мира -
след Сцила Харибда ме чака.

И кораб усмивката носи
през дните на скръб и неволи:
родихме се голи и боси,
умираме боси и голи.

КОСМИЧЕСКО ЗАЧАТИЕ

На път без пътна виза
в морето бурно влиза
и плава планината
отвъд брега нататък.

А билото й пори
небесните простори
и сваля на земята
звездите и луната.

Високо и далече
с безкрая се пресече
и сляха синевата
сърцето и душата.